Нашата книжка

 

През 2003г. учениците от ІІІа клас зарадваха всички с издаването на втора книга със свои произведения със заглавие ,,Премислени училищни измислици". Това, което ви предлагаме тук е само малка част от тяхното творчество.

 

В нея ще откриете:

Из Космическо училище....

Космическо училище

Андрей Рафаилов

Здравей, Андрей, сега ще ти разкажа за един ден в моето училище.

То се казва ,,Хери Пери" и се намира на звездата Хънкъл.

ННННие се наричаме Кокорковци, защото много се кокорим. Наполовина сме сиви, наполовина - зелени, имаме очи като мравки. В училище имаме по 7 часа на ден. Единственият предмет, който изучаваме, е Холиствохобия- тобовобия. Означава измерване на температурата на слънцето и камъните по различните планети.

НННХодим на училище с най-голямото кокорище на звездата Хънкъл. Високо е един метър.

НННУчилището има форма на огромен кръг с 15 етажа.

ННННие сме 100 235 ученика, това значи, че има 100 235 класни стаи и една стая, в която се събират 100 235 ученика по Холиствохобия-тобовобията. В класните стаи има по един разтегателен кокорко, който служи за маса.

НННЕдин учебен ден протича така: ставаме в 1.00часа посред нощ и отиваме в 1.05часа в училище. Изкарваме 1 час и имаме 70 минути междучасие. После караме 6 часа самоучение и имаме 10 минути междучасие. Свършваме в 11.00 часа вечерта. Научаваме мъничко, но полезно.

ННННашите учители са 1 см. по-високи и 30 мм. по-слаби от нас.

Умолявам те, ако можеш, ела да учиш тук с мен!

Твой кокорко вечен:

Хонко Монко Бъдзивонко Донко

Из Зимни вълшебства...

Зимна приказка

Даниел Коларов

Коледа

Петя Маркова

Падат пухкави парцали,

вият люти зимни хали.

Студ сковал е небесата.

Вкъщи крият се децата.

Чакат всички с нетърпение

пак Христовото рождение.

Край богатата елха

да извият пак хорца.

 

 

Идва Коледа мразовита...

Със сняг земята е покрита...

И подаръци родителите дават,

а децата весели, засмени стават.

Празникът е мил,

защото на този ден Христос се е родил.

И елхата е с играчки подредена

и с гирлянди украсена.

 

Из Писмо до пролетта...

Пролетна феерия

Стелиян Симеонов

Ручеи бълбукат
и шумят, шумят.
Пъпките се пукат
и цветя цъфтят.
-Хей, цветенца малки,
иде пролетта! -
гордо се провиква
старата върба.
Веселите птици
чуруликат вред,
златните пчелици
тръгнаха за мед.
Лястовици в ято
връщат се от юг,
щъркел златно лято
носи на криле до тук.
Весели са дните
под цветната дъга.
Пролетта дошла е
в нашите сърца.

Мила пролет

Светомира Няголова

Скъпа, мила,

каква си ни красива.

Как ни изненада

с твойта хубава премяна,

с твойте хубави цветя,

с твойта неописуема красота.

Птиците от юг се връщат

уморени от дългия си път.

Тук при нас кипи живот,

пълен с изненади и любов.

Благодарим ти всички за това,

което направи за нас сега.

Из Имало едно време...

Цената на добротата

Петя Маркова

ГГГЖивял някога един бедняк. Той имал само едно магаренце и една кокошка. Продавал дърва.

ГГГОтишъл веднъж в гората, обърнал обратно секирата и ударил дънера на едно дърво. В това време от клоните излетяла една лекокрила и пъстра птичка. Тя кръжала около главата му и казала:

hhh- Моля ти се, дърварю, пощади ме! Не сечи дървото! Ако го направиш, ще остана без челяд. Ала ако не го отсечеш, ще те даря с награда.

HHHСиромахът бил добродушен и не отсякъл дървото. За награда пъстрокрилата птичка му подарила голяма и хубава къща и много богатства. А едничката му кокошка започнала да снася златни яйца.

HHHБедният дървар станал богаташ. Но златото бързо го променило. С приятелите си бил горделив и надменен и на никого не помагал. Пилеел богатството си без мярка. Пропил и пропилял всичко.

HHHЕдин ден отчаян той се върнал в гората да търси птичката и да я моли за помощ. Но нея вече я нямало и той се примирил с бедността.

Из Измислици-премислици...

Объркана приказка

Даниел Коларов

HHHСтанах рано, защото се бях успал. Измих се с едно парче кашкавал. Закусих добре със сапун тоалетен. Глътнах после ключа секретен. На врата си вързах сандвич и излетях през нашия черен комин.

HHHА на вън гледам файтон. Файтонджията впрегнат, кара го кон.

HHHПо тротоара върви прегърбена лисица. Носи на рамо лъскава старица. Помогнах на бабата да пресече резето и да отвори на портата шосето. Видях в небето една сладкопойна птица да носи в човка ароматна птица. В джоба си имах ментов патрон. Лапнах го, сдъвках го - с вкус на лимон. Купих си фунийка ванилов велосипед от чичко с количка, теглена от сладолед. Вървях през небето и гледах в полето. Ходех с главата, а мислех с краката.

Из Фантазьори...

Фантазьори

Боряна Ковачева

HHHМомчил и Симона бяха на гости при Теодора. Докато тя приготвяше чай, за да ги почерпи, те двамата си говореха разни измислици.

-Когато бях момиче,- каза Момчил - имах дълга коса и красива рокля.

- А аз, като бях момче, обичах да играя футбол - каза Симона.

- Когато станах пак момче, качих се на самолет и летях в облаците.

- А аз, - каза Симона - се люлях на люлка така силно, че седнах на един облак.

- Да, а после как слезе на земята? - попита Момчил.

- Мина един самолет през облака, хванах се за крилото му и се приземих с него- каза Симона.

Теодора поднесе чая и ги попита:

-Защо лъжете? Не се ли срамувате?

- Това е просто игра, ние никого не мамим - каза Момчил.

- Добре, сега ти кажи някоя измислица.

Теодора помисли и каза:

-Когато бях на сто и една години, се разхождах по брега на едно езеро и видях два лебеда.

- А-а-а, това бяхме аз и Симона - каза Момчил.

Тримата се засмяха и отпиха от чая си.

Из Ваканция...

Пролетна ваканция

Алина Попова

Цялата ваканция скачам и играя,

а днес се мая,

как ще успея с домашните -

не зная.

Сложна задача

накара ме да плача.

Но накрая успях

и не станах за смях.

Тази година април

сякаш беше подранил

и вместо птичи песни

ни донесе пързалки чудесни.

А какво ли ще е лято

без слънце и море?

Щом имаме ваканция,

пак ще е добре!